Да. ГПК Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

По смисъла на чл. 93 от НК, нотариусът е длъжностно лице.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
1. “Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) (изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

Да, съгласно чл. ГПК Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

• датата, на която е съставен автентичният акт;
• мястото, където е изготвен автентичният документ;
• подписването от страните на автентичния документ;
• съдържанието на волеизявленията на страните;
• всяко забележка, направено от органа в рамките на неговата компетентност;
• мерките, които органът декларира, че е предприел;
• Външен вид, идентифициране и съгласие на страните

Пред кой орган: Пред съдилищата в Република България

Сългасно коя процедура (посочете приложимите нормативни разпоредби):

Оспорване на истинността на документ е възможна в производството по граждански дела по реда предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Тя е регламентирана в следните разпоредби:

Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.

Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

В какъв срок: Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

Само съдът, когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Местно компетентен да разгледа заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследници е районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд, съгласно разпоредбата на чл. 627е от Гражданския процесуален кодекс.

Удостоверение за наследници се издава от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице.

В Република България е уредено като особено исково производство по отношение на безвестно отсъстващи. Производството е подсъдно на районен съд по последния постоянен адрес на изчезналия, като се посочват предполагаемите наследници на отсъстващия. Производството завършва с акт за съставяне на смърт.

Брачен договор. Той е уреден в разпоредбите на Семейния кодекс, действащ на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от Семейния кодекс, за сключването на този договор законът предвижда изрична форма – писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието на договора. Когато с брачният договор се прехвърлят вещни права върху недвижим имот или се учредяват вещни права върху такъв имот, законът предвижда че местно компетентен е нотариусът, който има район на действие, който съвпада с района, в който се намира местонахождението на недвижимия имот, предмет на договора, а договорът трябва да се впише в имотния регистър при Агенция по вписванията при съответния районен съд. Брачният договор е един от режимите, който съпрузите могат да изберат, за да уредят имуществените отношения помежду си.